Искам да говоря. Искам да изкажа всичко, да излея чувствата, който напират в мен с всеки един миг. Но не мога. Не мога да открия начина, да открия правилния момент. Може би защото просто няма моменти, няма приятелство. Сякасх потъвам в плаващи пясъци, и се нагултвам с гадните пресъчинки и те плъзват навсякъде по гърлото ми, заглушавайки писака, напираш от вътре...
Може би е по-добре да забравя за това търсене на момент, да продължа напред. " Понякога едно приятелство се изчерпа и колкото и да се опитваш...няма смисъл." - каза ми наскоро един човек, разговорите с който много ми допадат.
Дали е време да се откажа или да спра да се оплаквам? Не знам...

А и да знам, пак няма да съм достатъчно силна за което и да е от двете.