Невероятно е как някои така малки неща ми върнаха надеждата. От доста време не бях срещала хора, които искат да са ти приятели не за да ти искат пари, не за да им правиш безброй услуги, които само те набутват, не за да бъдеш резервен план, за момента в които няма на кого другиго да се обадят. Харесва ми да не бе третират като боклук и да получавам това, което заслужавам. продължавам да мисля, че всичко се случва с определена цел и от всичкоси има поука. В случая сякаш е, че ако първо не бях се отчаяла така сега нямаше да разбирам какво безценно съкровище съм намерила в лицето на всички тези нови хора.
Eстествено остават още детайли за изглаждане около мен, но честно казнао ми харесва да има нещо, над което да се сустедоточавам. Все още съм прекалено енсериозна и мързелива и доста от плановете ми се провалят в резултат на това така "прекрасно" качество. Но тази промяна е следващата в списъка. просто виждам една нова светлина в тунела, нова надежда. Ново Аз.
Също така съм на inspiration вълна. До скоро се чувствах супер бездарна и безидейна, но с помощта на някои хора осъзнах, че просто трябва да съм по-постоянна. Откакто компютъра ми се гаври с мен и не ми отваря deviantArt.com съм се метнала на flickr. и сякаш и тва "мятане" ми беше прането от някъде. Ако сайта не беше спрял,нямаше да отворе другия сайт. Ако не го бях отворила, нямаше да срешна Project 365 и пак щях да съм без вдъхновение. Но сега се подготвям за нещо наистина голямо и значимо. Така наречения Project 365 представлява прокриване на идеите на фотографа. Започнеш ли го си длъжен да снимаш по нещо ново и разнообразно всеки ден, в продължение на една година. Още една голяма стъпка към новото Аз.
И като за завършек една от най-милите снимки, които съм правила. Това човече ми влиза под кожата...
