Пътнотранспортната мрежа и ролята в живота :]

Снощи водих много интересен разговор с много интересен човек. Ставаше дума за хората и тяхната роля в животите на другите. Как някои карат автобуси, други леки коли, трети са просто пътници. Вие какво мислите, че сте? Аз лично бих избрала пътник, но човекът отсреща се опитва даме накара да повярвам, че карам мини бус. Мисля си, че като оставям хората винаги да вземат решения и се нагласявам според тях това ме прави пътник, но той ми даде весел пример с пешеходците и шофьорите, който ги пуснат да преминат или дават предимство на други МПС-та. Аз просто съм ги изчаквала...
А какво всъщност може да ни направи от пътник шофьор? Дали може просто с желание да го промениш или се изискват дадени качества? А как да разбера, ако ги притежавам? Твърдят, че ги имам и само трябва да ги открия...но не съм особено сигурна. Дали някой определен човек трябва да ни помогне, за да ги открием? Или пък става с течение на обстоятелствата? Или в даден момент просто...ни бива наложено да поемем управлението в свои ръце?
Обикновенно имам отговори на въпросите от този вид, но само като не ги задавам аз. Не знам как става така. Понякога е наистина гадно да можеш да помогнеш на всички, освен на себе си. И да не знаеш как да оставиш този , който може да ти помогне, да го направи. За сега съм на мнение, че се иска силно желание да си промениш статуса в пътнотранспортната мрежа, но може би и до някаква степен обстоятелствата ми го налагат. Следователно промяната е в резултат на комбинация от различни фактори, чието действие пък екскалира в даден момент. Ето, че си намерих правдоподобен отговор за сега. Скоро смятам да проверя дали наистина е възможна тази смяна и при първите резултати ще ви известя, въпреки, че никой не чете блога ми. Може би някой ден някой ще го прочете и ще има смисъл за някого някога. За сега е достатъчно, че има смисъл за мен си.
Ако го четете и не съм ви омръзнала с постоянната смяна на темите с всяко изречение, мерси за вниманието :]

Falling away.

Мислех си...колко обичам снимки. Обичам да запечатвам моментата емоция. Дадена емоция свързана с дадено впечатление в даден момент. Ех,голяма даденост стана. Може би се повтарям с предните 2 поста на просто има моменти, в който усещаш една красота, колкото небето...която ти спира духа и те изпълва с едно спокойствие.
Дам,такива снимки обичам. Обичам снимките ми да имат значение. Поне за мен. Обичам да запечатвам специалния момент. Да го свързвам с определено чувство, определен мирис и звук.
Обичам песните да ми напомнят за тези определени моменти. Може би затова сложих песничката на Evermore. Не можете да си представите с какво спокойствие ме изпълва. Случвало ми се е да си лягам на леглото докато я слушам и да затварям очи. А знаете, че като затвориш очи виждаш какво ли не. Аз обичам като затворя очи да мечтая. И докато слушам тази определена песничка в главата ми изниква най-красивия пейзаж, за който можете да се сетите, и най-любимият ми човек, моето всичко, и усещам как се отпускам и сякаш летя.

"I'm falling away.With you"
I'm flying away. With you.

Синьо.

Обичали ли сте някога човек със сини очи? Не мисля, че може да има нещо по-хубаво от това.
Ако сте ... забелязвали ли сте как понякога всичко се отразява по един особен начин в тях. Сякаш моментът замръзва. Всичко друго става неясно и размазано и след това изчезва. Пленяват цялото ти внимание и сякаш задачата да преместиш погледа си е 'мисията невъзможна'. И в следващия момент , когато това стане сякаш тези две малки идеални неземно красиви топчици поглъщат цялата светлина, а Земята се завърта 1 000 000 пъти по-бързо за да си навакса за временното спиране. И заедно с нея и сърцето ви сякаш иска да изскочи от вас и да се пръсне на милион парчета. Губите контрол.

Не знам дали става смао ако човекът има сини очи , но имам чувството, че иначе не би било така красиво и ...не знам.