Your stupid face just makes me sick
I see you changing every day to fit into the newest clique
I know you, but everything you do is just a part of you, you'll never see the truth
I hate the way you make me feel,I hate the way you think you're real
Your one voice it destroys my one choice

I have nothing to say but I feel like my mouth is wide open
Everything that is real comes around
Comes around...

Чувствах се празна. Но вече не. Даже съм препълнена. Препълнена с разочарование.

Не мога да опиша с думи просто колко ми е писнало да си мълча. Но знам, че дори да отворя уста и да се изкажа няма да има раслика. Със сигурност и на вас ви се е случвало да имате чувството, че говорите на стена? Говорила съм толкова много пъти...не си залсужава. А кое си заслужава всъщност? Понякога се чудя...искам ли да се освободя или просто и аз съм поредния роб на болката? Иначе казано - мазохист. Или това е просто част от нестихващата надежда? Нямам си на идея...

Главата ми ще се пръсне от всички тези въпроси без отговори и скрити изречения...