Маскен бал.

Е, часът е 6:47 и седя и си мисля както обикновенно когато няма нищо друго за правене ( т.е когато Него го няма).
Може да почна да ви отегчавам с моите разсъждения за маските, но... ще ви мине :)
Сега и си мисля как се крием за един милион маски, всички до един. По една за всеки човек, за всеки ден. И ден след ден натрупваме количество, хвърляме някой на боклука, заместваме ги с нови ( по-интересни, по наше мнение) само за да не се изчерпа интереса на околните към нас. И засщо? Не разбираме ли, че истински можем да бъдем обичани само тогава когато ги свалим? Че да бъдеш обичан значи да те обичат въпреки всички недостатъци, който неумело се опитваме да прикрием... Понякога пък дори се променяме истински заради някой. Защо? За да се харесаме пак и отново, за да се приближим към съвършенството. С каква цел? Да бъдем обичани за нещо, което не сме. И когато дадения човек, заради когото си се променил така неохотно, си тръгне? Оставаме само празна черупка. Бяло платно, чакащо да се появи следващата надежда и да го изрисува. И пак е глуаво...според мен. Според мен трябва да се променяме заради смаите себе си, да си поставяме цели за постигане за самите нас, да сме такива каквито на нас ни е угодно. А все някога ще се появи човек, с когото да си паснем и той да вижда нашите малки дефекти като нещо неземно красиво.
Но да се върнем на маските. Аз лично го срещнах. Човекът, който ме приема такава каквато съм. Пред който съм себе си. И автоматично увеличих броя на положените маски. Пред другите. Не искам другите да ме виждат, да ме обичат. Искам да запазя всичко само и единствено за него. Не ме е страх от чувствата ми, от това, което мисля, от това, което съм. Не искам да съм Истинска с другите, не искам да съм цяла. искам само да съм в нашата си паралелна вселена, в която слънцето грее по-яко, тревата е по-зелена, улиците са по-чисти, автобусите не миришат, птичките пеят metalcore и така до края на света. Започнах да осъзнавам, че съм пропилявала обичта си. Обичала съм толкова много хора за да запълня празнината от липсата на тези чувства, за да запълня поне малко празнината на друите, да облекча товара...а те за мен? Отговора е излишен. Но вече няма място за тях и привидната им обич. Вече разбирам смисъла на маските.