Кръстопътища по здрач.

Всички някога сме се оказвали на кръстопът. Да свием на дясно, по пътя с много завой? Или пък на ляво по правата отсечка, с опасност да заспим от монотонността? Да си останем на мястото, да се обърнем назад или просто да продължим напред? Всеки един от тях си има свои преимущества и недостатъци, някой от който лесно предвидими, други от които сякаш изгубени в здрача, паднал тихо над нашия кръстопът, но и така опасен и непредсказуем. Не мога да опиша с думи, колко много харесвам метафори. Начинът, по който в две-три прости думи , значещи какво ли не, да откриеш обобщено цялото си съществуване, цялото така сложно лутане на този безсмислен свят. Магическо. Неповторимо.

Всъщност - не всеки някога е седял на кръстопът, а през цялото време си седим на грозния кръстопът и си кибичим като олигофрени. Не е ли безсмислено всъщност да тръгнем накъдето и да е, като в крайна сметка все ще се окажем на същия тоя шибан кръстопът, наш личен си, само че някога някой от пътищата ще е затворен за ремонт, на друг ще има паднало дърво. Защо всъщност въобще си мисля такива сложни неща като и те са безсмислени и те ме изкарват на тоя кръстопът пак и отново? Аз знам, че с нищо не бих променила света и че думите ми ще си останат все така нечути, поради един куп скапани и комплексарски прични, засягащи или мен, или някой друг. Но продължавам да си пиша, безсмислените дълбоки и обиколни мисли, който сигурно никой освен мен няма да схване нацяло, тъй като вие не можете да следите тънката нишка на ненормално дългите ми изречения. То и аз ако ги прочета след 2 месеца и аз няма да разбера как съм стигнала до тея заключение,но ето - пиша си. Защо? Ами защото така ми харесва. Защото съм си избрала тоя път от възможните избори на кръстопътя. Защото обичам да обесмислям още повече безсмисленото с безполезни разсъждения.

И защото обичам Робърт Джордън и смисъла на всичко, което е излязло изпод ръката му.И ето, че пак това име ме докарва до сълзи. Някой толкова гениален, толкова обичан човек, да си отиде така преждевременно, отнемайки надеждатата на милиони хора, вманиачени в прекрасната му книга, която завинаги ще остане недовършена. Да, някой друг автор ще я напише по неговите записки, но не знам дали ще мога да обикна тази последна книга, тази 12та част, която просто не носи неговия дух. Мислеь си преди, че съм харесвала дадени книги. Но след Колелото на времето, след всички красиви, натъпкани със мисъл заглавия и страници, след всички нощи, прекарани със героите, станали част от съществото ти - всичко изг;ежда банално и пошло. Герой, творение на Робърт Джордан.
Защото обичам този геиален автор и смисъла на творенията му.
Затова ще продължавам и аз да се лутам из собствения си изгубен смисъл.
С надеждата, един ден и аз да оставя такава следа у някого, който не ме познава.
С надеждата, един ден и мойте думи да имат значение.
С надеждата, един ден споменът за Робърт Джордан да остане и на децата ми.

>Кръстопътища по здрач
Книга Десета от Колелото на Времето
Робърт Джордан